История на oчилата

Д-р Голев

Статия на Д-р Димитър Голев

Д-р Димитър ГолевПървите доказателства за използването, макар на примитивни методи за увеличение на предмети, могат да се намерят още в древноегипетските йероглифи разказва д-р Голев . Според Хризип, самият Архимед при изследване законите за пречупване на светлината е носел със себе си кристал за корекция на зрението. Първият писмен материал на тази тема е оставен от Луций Аней Сенека, който забелязва увеличението на буквите, наблюдавани през стъклен балон, пълен с вода. Император Нерон, когато е гледал гладиаторските игри в своята ложа, е използвал за увеличение изумруд. В древността обаче тези изследвания нямат голямо практическо или научно приложение. Оптиката започва да се развива едва след като около 1240 г. в манастирските библиотеки е направен превод на латински на книгата „Съкровището на оптиката“ от XI век на арабския математик, астроном и оптик Абу Али ал-Хасан ибн ал-Хайтам, известен в Европа и като Алхазен. Той описва в своята монография увеличаващото действие на сегмент сферично стъкло, което нарича „камък за четене“ и което е всъщност днешната лупа.

стари очила

За предшественици на слънчевите очила могат да се считат опушените стъкла или парчета кварц, използвани от китайците още през XII век, а вероятно и по-рано. Те обаче нямат способността да коригират зрението.
очила

Сигурно е, че първите очила се появяват в Европа, по-точно в Северна Италия, между 1280 и 1300 година. За техен изобретател се счита флорентинецът Салвино дели Армати (Salvino degli Armati). Поради оскъдните източници обаче, за годината и автора съществуват различни предположения и теории. Според една от тях, първите очила са изобретени около 20 години по-рано от италианския монах Алесандро Спина.

Очилатият апостол, Конрад фон Соест, 1403 г.

очилатия апостол

Най-старото изображение на очила е от портрета на кардинал Хюго от Прованс, създаден от италианския художник Томасо да Модена (Tomaso da Modena) около 1352 г. На портрета са изобразени здраво захванати за носа на кардинала очила, с помощта на които той чете. На друг портрет, този на кардинала на Роуен, е изобразен монокъл, положен близко до окото. С него кардиналът чете книга, която държи отворена в ръцете си.
Така нареченият „очилат апостол“ от световноизвестния олтар на градската църква в Бад Вилдунген, Германия, направен през 1403 г. от Конрад фон Соест, е най-ранното изображение на очила северно от Алпите. Очилатият апостол се е превърнал в символ на Евангелистката църква на Вилдунген и до днес е на нейния печат.

Изобретяване на модерните очила

очила

Английският оптик Едуард Скарлет (Edward Scarlett) изработва през 1727 г. първата рамка с дръжки, които се поставят зад ушите. През 1784 година Бенджамин Франклин изобретява бифокалните стъкла, за да не трябва да сменя непрекъснато двата си чифта очила. През 1825 година са създадени стъкла, които коригират астигматизъм. Техен откривател е английският астроном Джордж Бидъл Еъри (George Biddell Airy).
Дизайнът на очилата се е променял с годините основно в посока на намаляване на площта и дебелината на стъклата и изтъняване на рамките. Въпреки нарастващата популярност на контактните лещи и лазерната очна хирургия, носенето на очила остава на мода, поради усъвършенстваните технологии. Така например днес се използват титанови сплави за рамките, за стъклата – различни материали като Trivex, Hivex, поликарбонат и органични лещи с различни индекси на пречупване на лъчите, които осигуряват лекота и комфорт. Съществуват и така наречените „метали с памет“, които след деформация на рамката я връщат в основното ѝ положение.
Нови методи за корекция на зрението

                                                                        Контактни лещи

Алтернатива на очилата, за хора с влошено зрение, са контактните лещи. Самата идея за тях е разработена още от Леонардо да Винчи през 1508 г. През 1636 година подобна идея изказва и Рене Декарт. Първият, който успява да ги изработи (от кафяво стъкло), е Адолф Фик (Adolf Fick) през 1877 г. Контактните лещи представляват фини кръгли лещи, изработени от прозрачни материали. Съществуват два вида — меки и твърди. Те се поставят директно в окото и са предпочитани по различни причини, включително естетически предпочитания, по-широкия зрителен ъгъл, който предлагат, липсата на запотяване на стъклата, избягването на физическия стрес на горната част на носа, която някои очила причиняват, както и поради практичността им за определени професии и дейности, вкл. много видове спорт.
Цветни контактни лещи се носят с козметични цели — за подчертаване или промяна на цвета на очите.

Интересни статистики

В България очилата са атрибут още по време на османското владичество (справка “Българи от старо време”), но оптическите услуги не са били достъпни.
В Германия и в САЩ 64 % от хората над 16 години носят очила. Повишава се делът на младите хора, които носят очила, а също и на старите хора, поради нарастващата възраст на заетост. Обществото (89 % от носещите и 81 % от неносещите) все повече приема носенето на очила като нормално и не го счита повече за недостатък. Професиите, които най-често се асоциират с носенето на очила, са библиотекари, учители, адвокати и хора на изкуството.
Правила за опазване на зрението

1. Добра практика е да се проверява зрението поне веднъж в годината (за предпочитане на 6 месеца) от офталмолог. Той може да забележи аномалии или начални стадии на тумор, катаракта или глаукома.
2. Ако са предписани очила, те трябва да се ползват редовно.
3. Много важна роля играе доброто осветление и позата на тялото. Не се препоръчва четене в полуосветена стая и книгата трябва да е поне на 25-30 cm разстояние от очите. Също така не е препоръчително да се гледа директно ярка светлина (като тази на слънцето или при заваряване).
4. Очите трябва да си почиват след зрително натоварване. Дългите часове пред телевизора или компютъра създават допълнително напрежение и умора.
5. Хигиената и диетата на човек също са от съществено значение за запазване на зрението за по-дълъг период от време.

Д-р Димитър Голев

Тел:0887807667

Ако имате конкретен въпрос, чувствайте се свободни да го зададете. Вижте страницата Контакти за повече информация

Д-р Голев