Ефективен метод на изследване при който се наблюдава очното дъно. Тя е основен рутинен метод в офталмологията, без който днес не може да се мине при диагностиката на заболяванията на очното дъно. Офталмоскопията почива на принципа на спрегнатите фокуси. В случея единият спрегнат фокус е изследваното очно дъно, а другият- образът му в очното дъно на изследвачщия.

Офталмоскопията бива индиректна и директна.

Индиректата, или обратната офталмоскопия е тази, при която образът на очното дъно се наблюдава в обърнат вид. За извършване на индиректна офталмоскопия е необходим следният инструментариум: 1) вдлъбнато огледало 2) двойно изпъкнала (събирателно леща) от +13D и 3) източник на светлина. Образът е обърнат, реален и увеличен. Индиректната офталмоскопия дава възможност за по-широк полед върху очното дъно като цяло. Тя не зависи от акомодацията на изследвания.

Тази офталмоскопия се използва специално при миопия, където се получават добри резултати. Недостатък на същата е малкото увеличение. Индирекнтната бинокулярна офталмоскопия се прилага за извършване на стереоскопична офталмоскопия. Обвхатът на наблюдения в очното дъно е до 65*. Директната офталмоскопия е тази при която образът на очното дъно се вижда прав, виртуален и увеличен.

Дирекната офталмоскопия има предимство, че дава по-голямо увеличение, но се наблюдава ограничен участък и не дава обширен поглед върху очното дъно.

Стереоскопичната офталмоскопия дава възможност очното дъно да се изследва релефно и да се различат много добре нивата на наблюдаваните участъци.