Макроаневризма на окото

Ретиналните артериални макроаневризми са придобити, фокални разширения на ретиналните артериални клонове (предимно ретинални артериоли от втори ред), които могат да бъдат класифицирани като хеморагични или ексудативни.

Макроаневризмите варират от 100 до 250 μm в диаметър и най-често се откриват в темпоралната ретина, по протежение на суперо-темпоралната артериола. Свързаните находки включват капилярни телеангиектазии, съдово ремоделиране и оток на ретината. Докато зрителната прогноза като цяло е добра, загуба на зрението може да възникне от оток на макулата, оклузия на крайна артериола от тромбоза или кръвоизлив поради руптура на аневризма

Етиология и патофизиология – Налице е удебеляване на съдовата стена и наличието на фибрин и пенести макрофаги при хистологично изследване в артериални макроаневризми на ретината, подобно на това, наблюдавано при свързани с възрастта артериосклеротични промени в съдовите стени в цялото тяло. Локализираната исхемия, дължаща се на фокално емболично увреждане на артериалните стени от съдово заболяване, може да причини повишено ремоделиране на колаген в интимата и повишена пропускливост на съдовете, като по този начин предразполага съда към дилатация.

Патология – Линейни разчупвания, открити в стените на артериите при хистопатология, водят до кръгла или вретеновидна дилатация на стената на артериоларния съд. Тази отслабена артериоларна стена може да се спука и да причини кръвоизлив и ексудация на всяко ниво на ретината.

Епидемиология – Проучването на Beijing Eye Study съобщава за честотата на артериалните макроаневризми като 1 случай на 9000 очи предимно сред възрастното китайско население. По-голямата част от засегнатите са възрастни и жени и има силна връзка с хипертонията (наблюдавана при 75% от пациентите). При хеморагичните макроаневризми 10% от случаите са двустранни.

Симптоми – Най-често ретиналната артериална макроаневризма (RAM) се открива случайно при фундоскопско изследване при асимптоматичен пациент. Въпреки това, пациентите могат да се оплакват от остра загуба на зрение поради оток на макулата или кръвоизлив. Метаморфопсия или намалено зрение най-често се срещат, когато промените, дължащи се на макроаневризми (кръвоизлив или оток), засягат фовеята. Оплакване може да има и изплуване поради кръвоизлив в стъкловидното тяло. Обикновено пациентите имат анамнеза за хипертония.

Диагноза – Флуоресцеиновата ангиография може да помогне за визуализиране на макроаневризми, които обикновено запълват ранната артериална фаза и оцветяват съдовите стени. Възможен теч може да бъде открит в по-късни фази.

Физикален преглед и образна диагностика – Разширеното изследване на фундуса може да даде възможност за визуализиране на изпъкналост на артериалната стена, но при наличие на кръвоизлив и/или ексудация може да е необходимо да се използват образни методи като FA и SD-OCT за потвърждаване на диагнозата. Кръгла или вретеновидна дилатация на артериола на ретината обикновено се наблюдава в рамките на клон от трета степен на една от четирите главни аркадни артерии. Най-честата локализация на симптоматична макроаневризма е от клон на суперотемпоралната аркада.

Аневризмата изглежда като пулсиращо кръгло или яйцевидно натрупване на багрило върху FA, с пълнене или в средната до късна фаза при сакуларните (подобни на торбички) аневризми или в ранната фаза при фузиформните (с вретеновидни) аневризми. SD-OCT може да бъде полезна при количествено определяне на ексудатите в макроаневризма от ексудативен тип.

Лечение – Понастоящем няма одобрени насоки за лечение на макроаневризми. Повечето макроаневризми изчезват спонтанно и фиброзират и могат да бъдат наблюдавани. При всички пациенти с тази диагноза трябва да се провежда системно изследване за хипертония и системно съдово заболяване.

Усложнените ретинални артериални макроаневризми могат да бъдат директно лекувани с лазерна фотокоагулация с умерен интензитет с два до три реда петна с големи размери (200-500 μm) в непосредствена близост до макроаневризмата, особено ако зрителната функция е застрашена поради нарастващ оток. Този курс на лечение е противоречив, тъй като някои проучвания показват значително намаляване на зрителната острота в очите след лазер и възможна поява на артериална оклузия на ретината.

Случаите на субмакуларен кръвоизлив могат да бъдат лекувани с пневматично изместване на съсирека със или без тъканен плазминогенен активатор, тъй като кръвоизливът е токсичен за ретината и елипсоидната зона. В случаи на преждевременен кръвоизлив YAG лазерът може да се използва за извършване на задна хиалоидотомия и освобождаване на кръвоизлива в стъкловидното тяло за по-бързо изчистване.

Скорошни проучвания показват обещаващи резултати при използване на анти-VEGF средства като Бевацизумаб и Ранибизумаб при пациенти с макуларен едем, свързан с макроаневризма. При проучването при всички паценти се налице намаляване на оток на макулата и твърди ексудати.

Прогноза – По-голямата част от очите с диагноза артериална макроаневризма имат добра зрителна прогноза и обикновено регресират спонтанно. Като цяло пациентите с хеморагична макроаневризма имат по-добра визуална прогноза от тези с ексудативна макроаневризма. Пациентите с персистиращ оток на макулата или субретинален кръвоизлив имат най-лоша прогноза

Първична профилактика – Контролът на рисковите фактори за хипертония и артериоларна склероза е основата на превенцията.

Очна клиника “Д-р Голев” Разполага с най-модерната апаратура за диагностика и лечение, както на макроаневризма на окото така и на всички останали заболявания.

ОЧНА КЛИНИКА “ ГОЛЕВ ”

  • 0877 505 151
  • гр.Хасково, бул.България 43
  • 0887 807 667
  • гр.Димитровград, бул. Трети Март 2/Д
  • 0877 845 799
  • гр.Харманли, бул. България 46