12 март е световният ден за борба с глаукомата

Около 40000-50000 души в България страдат от глаукома, половината от тях обаче дори не знаят, че са болни. Това показват данните на Националната глаукомна асоциация. В световен мащаб болестта е поразила между 60 и 70 млн. души. 50% от тях също нямат представа, че са засегнати. Това накара Световната глаукомна асоциация заедно със Световната глаукомна пациентска асоциация да обявят 6-ти март за световен ден на глаукомата. Той ще се отбележи за първи път през тази (2008) година. Целта е да се повиши вниманието и познанията на хората за коварното заболяване.

Глаукомата представлява група от заболявания, които засягат зрителния нерв. При тях се унищожават нервните клетки на ретината на окото. Техните окончания (аксони) са част от зрителния нерв. Тези нервни клетки преработват визуалната информация, която постъпва в окото, за да може тя да достигне до мозъка. Без тях човек не може да разбере или да види какво го заобикаля. Основният признак на заболяването е загубата на периферното зрение.

Най-чест рисков фактор за умирането на нервните клетки при глаукомата е високото очно налягане. То представлява натиска от специфична течност вътре в окото. Тя се секретира от цилиарно тяло, разположено зад ириса. Нейната роля е да поддържа очен тонус, има подхранваща и очистваща функция в окото. Течността циркулира между ириса и лещата му. След това се отича по малки каналчета и на нейно място идва нова. Когато тези отточни пътища са запушени в някаква степен, този процес се затруднява. Така се повишава налягането на течността в окото (вътреочно налягане). Нормалното вътреочно налягане е от 10 до 21 милиметра живак (mmHg). Когато то надхвърли 20 единици обаче, човек е застрашен от развиването на глаукома. Силният натиск на течността уврежда най-фините участъци в окото – нервните клетки на ретината. Това пък намалява възможността на човешкия мозък да разбере какво вижда окото. Този процес обаче е безболезнен и обикновено минава незабелязан. Така около 40% от зрителния нерв може да се загуби преди някой да разбере, че човек има глаукома. Пораженията, които възникват са необратими. Получава се атрофия на зрителния нерв. Единственият начин да се запази остатъчното зрение на болния е като се намали нивото на очното му налягане.

Три са основните видове глаукома – вродена, първична и вторична. Вродената започва още в ранна детска възраст. Първичната е по-честа след 40 години, а вторичната глаукома се дължи на други съпътстващи заболявания или травма. От своя страна тези видове глаукоми се делят на откритоъгълни и закритоъгълни. Откритоъгълната е най-често срещаната форма. При нея налягането на вътреочната течност се повишава, защото тя не може да се оттича правилно. Глаукомата с ниско или нормално налягане се характеризира с прогресивно увреждане на зрителния нерв и загуба на зрително поле при статистически нормално вътреочно налягане. При закритоъгълната настъпва спонтанно и пълно запушване на дренажните пътища от ириса и остро повишение на налягането. Тя е съпроводена от силна болка в окото, намаление на зрението, гадене и главоболие.

От развиването на глаукома не е застрахован никой. Някои групи обаче са по-предразположени към болестта. Сред тях са хората над 45 години, африканците и азиатците, хипертониците и диабетиците. Сред рисковите групи са и всички, които страдат от подчертано късогледство или в семейството им има човек с глаукома.
Рутинните прегледи на очите са жизнено важни, за да се открие глаукомата навреме. При тях специалистите трябва да направят следните изследвания:

– Тест за острота на зрението
– Тест за зрителното поле, който измерва периферното зрение
– Преглед на очното дъно, за да се види ретината и зрителния нерв
– Тонометрия – измерване на очното налягане
– Гониоскопия – преглежда дренажните канали за вътреочната течност

Капките за очи, лазерната и традиционната хирургия са трите метода на лечение засега. Целта на всички тях е да понижат високото очно налягане и да го държат под контрол. Така специалистите намаляват прогресирането на заболяването.