Какво е Вродена амавроза на Лебер ?
Вродената амавроза на Лебер (Leber) (LCA) е семейство от вродени ретинални дистрофии, които водят до тежка загуба на зрение в ранна възраст. Пациентите обикновено се проявяват с нистагъм, бавни или почти липсващи реакции на зеницата, силно намалена зрителна острота, фотофобия и висока далекогледство. Това е най-тежката дистрофия на ретината, причиняваща слепота до 1-годишна възраст в повечето случаи.
Болестта е описана за първи път от Теодор Карл Густав фон Лебер (29 февруари 1840 г. – 17 април 1917 г.) през 1869 г. Не трябва да се бърка с наследствената оптична невропатия на Leber, описана от същия лекар през 1871 г. Leber също описва „милиарни аневризми на Leber“, които сега се смятат за вариант на болестта на Коутс.
Идентифицирани са различни фенотипове (LCA1 до LCA19) с най-малко 29 генотипа, които представляват около 70-80% от случаите, като по този начин още гени предстои да бъдат идентифицирани. Известно е, че тези гени са важни за няколко пътя на развитие на ретината и физиологични пътища. Гени с известни мутации са GUCY2D, RPE65, SPATA7, AIPL1, LCA5, RPGRIP1, CRX, CRB1, NMNAT1, CEP290, IMPDH1, RD3, RDH12, LRAT, TULP1, KCNJ13, GDF6, CABP4, CNGA3, ALMS1, IQCB1, MYO7A. Другите гени, причиняващи LCA, са неизвестни. CEP290 (15%), GUCY2D (12%) и CRB1 (10%) и RPE65 (8%) са най-често мутиралите LCA гени
Рискови фактори – Рисковите фактори са засегнат родител и/или родители, които са носители на мутирал ген, отговорен за един от 17-те LCA подтипа.
Патофизиология – Патофизиологията на LCA е свързана с неспособността на окото да претърпи фототрансдукция поради нарушаване на зрителния цикъл. Визуалният цикъл е серия от ензимни реакции между пигментния епител на ретината (RPE) и невросензорната ретина за метаболизиране на хранителния витамин А в 11-цис ретинал за генериране на фотопигмент. Без 11-цис ретината каскадата на фототрансдукция не може да бъде инициализирана; по този начин визуалните невронни сигнали не се разпространяват до зрителната кора. Дисфункционална мутация на който и да е от гените, кодиращи протеини, които катализират някоя от сериите ензимни реакции за генериране на 11-цис ретинал, може да блокира зрителния цикъл и да доведе до симптоми на LCA.
Връзката между възпрепятстването на вродения метаболизъм на витамин А в окото и дегенерацията на фоторецепторите остава неясна и в момента е активна област на биомедицински изследвания.
Епидемиология – Приблизителното разпространение на раждаемостта на LCA е две до три на 100 000 раждания. LCA представлява почти 5% от всички дистрофии на ретината и 20% от децата със зрителни увреждания в специалните училища.
Симптоми:
- Абнормен или липсващ отговор на зеницата
- Кератоконус
- Нистагъмът се забелязва рано в живота, присъства от раждането, може да бъде висящ или блуждаещ и присъства във всички позиции на погледа
- фотофобия
- Никталопия
- Загуба на зрение (обикновено варираща от 20/200 до пълна слепота
Често се среща далекогледство, но се съобщава и за късогледство. Високата далекогледство (>5 диоптъра), за която се смята, че е резултат от нарушена еметропизация (способността на окото да се адаптира към зрителни стимули), е следствие от ранно начало на зрително увреждане.
Неофталмологичните характеристики включват умствена изостаналост и обонятелна дисфункция, в допълнение към стереотипните движения и поведение
Диагноза – Диагнозата е клинична при това заболяване, изискваща задълбочена клинична оценка и офталмологична анамнеза. Диагнозата се поддържа от ERG и OCT (оптична кохерентна томография). Точната диагноза изисква молекулярно генно изследване. Генни тестове като ДНК анализ, следващо поколение секвениране, анализ на връзките и картографиране на хомозиготност/автозиготност се използват за идентифициране на специфични генни мутации в LCA.
LCA се характеризира с най-малко три находки: тежко и ранно зрително увреждане, бавни или липсващи зенични реакции и силно субнормален или неоткриваем ERG.
Нито една лезия на ретината не е диагностична за LCA или специфична за определен подтип. Бебетата обикновено имат нормален вид на фундуса и аномалии на фундуса, които се появяват по-късно в живота.
Изследване на ретината – Първоначално ретината изглежда нормална. По-късно различни аномалии могат да се развият изолирано или комбинирано. Те включват:
- хориоретинална дегенерация и атрофия, центрирана около фовеята
- пигментация, подобна на “костни спикули”
- субретинални петна
- “мраморен” фундус
- пигментирани нумуларни лезии на нивото на пигментния епител на ретината (RPE)
- аномалии на диска на зрителния нерв и “Коутс” наподобяваща“ реакция.
Налице са очни симптоми, включващи още бодене в очите, натискане и триене, което вероятно предизвиква механична стимулация на ретината. Основното продължение е енофталмос, физически дефект, при който окото се отдръпва в орбитата, вероятно поради атрофия на орбиталната мастна тъкан. Това поведение се извършва в опит да се стимулира зрението.
Интелектуално увреждане: Рядко LCA се наблюдава във връзка със забавяне на неврологичното развитие, интелектуално увреждане и поведение от типа на окуломоторна апраксия.
Ход на болестта – Тежкото зрително увреждане обикновено е налице от раждането. Една трета от хората с LCA нямат възприятие за светлина. Зрителната острота е, с редки изключения, 20/400 и по-ниска. Зрителното увреждане обикновено е стабилно или много бавно прогресиращо. Понякога в ранните етапи се наблюдава лека степен на зрително подобрение, последвано от прогресивно влошаване. Клиничната диагноза се основава на клинични находки и ERG. LCA има ретинални, очни и екстраокуларни характеристики и понякога системни асоциации
Усложнения
Кератоконусът често се свързва с LCA и се предполага, че механизмът вероятно е вторичен на окулодигиталния феномен. Въпреки това е вероятно развитието на кератоконус да се дължи на комбинация от генетични фактори на околната среда и токсични (смърт на ретината) фактори.
Катарактата също е известна асоциация на LCA. Етиологията е също така неясна, но също така вероятно се дължи на комбинация от генетични, екологични и токсични фактори.
Лечение – Към днешна дата не съществува съществено лечение или лек за LCA за повечето форми. Засегнатите лица се възползват от корекция на рефракционната грешка, използване на помощни средства за слабо зрение, когато е възможно, и оптимален достъп до образователни и свързани с работата възможности.
Има няколко клинични изпитвания, в различни фази, включващи лечение на специфична мутация чрез генно заместваща терапия или добавяне на фотопигмент.
Медицинско проследяване – Препоръчва се внимателно проследяване на бебета с LCA с диагностичен ERG. Снимки на очното дъно и подробно изследване на ретината могат да бъдат полезни. Може да е оправдано насочване към специалист със слабо зрение. Генетичното консултиране се препоръчва за семейства и пациенти. При зачеването всеки брат или сестра на индивид с рецесивно наследена LCA има 25% шанс да бъде засегнат, 50% шанс да бъде асимптоматичен носител и 25% шанс да бъде незасегнат и да не е носител. Тестване за носителство за рискови членове на семейството и пренатално изследване за бременности с повишен риск може да е възможно, ако е известна болестотворната мутация в семейството. При тази популация пациенти може да се има предвид преимплантационна генетика.
Хирургия – генната терапия е техника, при която гените се доставят чрез векторен вирус, инжектиран субретинално.
Прогноза – Заболяването има три подтипа: стабилен, прогресиращ спад и осезаемо подобрение. Три отделни проучвания с общо 90 пациенти с LCA документираха разпространението на пациентите във всяка категория. В обобщение, 15%, 75% и 10% от случаите са показали съответно влошаване, стабилност и подобрение. Категорията, към която принадлежат пациентите, зависи от подтипа на пациента с LCA
Очна клиника “Д-р Голев” Разполага с най-модерната апаратура за диагностика и лечение, както на Амавроза на Лебер така и на всички останали заболявания.
ОЧНА КЛИНИКА “ ГОЛЕВ ”
- 0877 505 151
- гр.Хасково, бул.България 43
- 0887 807 667
- гр.Димитровград, бул. Трети Март 2/Д
- 0877 845 799
- гр.Харманли, бул. България 46
