Далекогледство при децата

Далекогледството (хиперметропията) е най-честият вид рефракция в детска възраст. С нарастване на окото се променя и пречупвателната му сила, така че към 10-12-годишна възраст процентът на далекогледите силно намалява.

За съжаление процесът на промяна в рефракцията продължава и след 12 -14-годишна възраст и много от децата стават късогледи.

Далекогледото око не вижда добре както наблизо, така и надалече. То е слабо пречупващо око. Но то има начин да увеличи силата на своята рефракция. Така че далекогледото око акомодира (постоянно напряга цилиарния мускул) , за да вижда добре и далечните предмети.

За виждане на близко разстояние акомодацията трябва да бъде още по-голяма. Това изисква голямо и постоянно напрежение на цилиарния мускул, който осъществява акомодацията. Тази е причината за бързата умора при далекогледите деца.

При малките деца далекогледството най-често не дава никаква симптоматика. Само при по-висока степен (например при 5-6 диоптъра) детето се приближава много до играчките си или до разглежданите предмети, за да ги вижда добре.

Когато детето стане 3-4-годишно, играчките му са вече с по-дребни детайли, започва по-често да разглежда картинки и в тази възраст вече може да има прояви, които да говорят за наличие на далекогледство. Още по-късно, в предучилищната и особено в училищната възраст, далекогледството може да даде клинични прояви даже и когато е в по-слаба степен.

Субективните прояви при далекогледството могат да бъдат най-разнообразни и понякога доста сериозни. Те са последица от усилената акомодация:

– неприятно чувство при работа на близко разстояние,
– тежест в очите и слепоочията,
– главоболие, а в някои случаи даже гадене и повръщане.

Децата с далекогледство предпочитат да играят навън, на двора, вместо да се занимават в къщи с по-дребни играчки.Учениците с далекогледство срещат затруднение и неудобство при подготовка на уроците си. Затова, без да съзнават, избягват четенето и предпочитат игрите навън от стаята. Ако при невнимателни, разсеяни, слаби ученици се изследва рефракцията, често се открива далекогледство.В такива случаи корекцията на това далекогледство променя поведението и успеха на ученика.

Друг симптом, който може да се прояви даже и при 3-4-годишни деца, е честото мигане. Мигането може да се засили през втората половина на деня и след по-продължително гледане на книжки и игра с дребни играчки.

Честата поява на ечемици върху клепачите също говори за далекогледство. Лечението само с очни капки и мехлеми е безсмислено. Оптичната корекция на далекогледството обикновено довежда до излекуване. Далекогледството е една от честите причини за детското кривогледство. В такъв случай кривогледството се появява обикновено след втората година от живота на детето. Далекогледото дете напряга очите си много повече на определено разстояние, отколкото нормално виждащото дете. Далекогледото дете акомодира, за да коригира далекогледството си и да види предметите, които се намират далече от него.

За близките предмети напражението на очите се увеличава още повече, и то в зависимост от разстоянието, на което се намира фиксираният предмет. При някой деца с поставяне на очила за коригиране на далекогледството очите се изправят.

Още по-неблагоприятно е положението, при което далекогледството на двете очи е с различна степен. Окото с по-висока степен на далекогледство има по-слабо зрение от другото око. Това слабо зрение (амблиопия или мързеливо око) прави невъзможно участието на засегнатото око в двуочното зрение, поради което окото може да се отклони навътре и в по-редки случаи навън. Тогава освен оптичната корекция се прилага и лечение, на амблиопията.

Далекогледството е състояние, което се лекува само  с очила. Ако далекогледството при малките деца е малко (1-2 диоптъра), не дава никакви симптоми и е открито случайно при профилактични прегледи – оптична корекция не се прави.

При деца с по-висока степен на далекогледство и клинични прояви корекцията е наложителна. Очилата за коригиране на далекогледство при деца и млади хора трябва да се носят постоянно.