Митът за солта и зрението-вярно или не?

Четиво за 3 минути – Д-р Димитър Голев

Интересно е схващането, разпространено по нашите земи, че ако ядеш много сол, ще ти се влоши много зрението или дори ще ослепееш. Логиката на това твърдене не успях да немаря веднага, не само у нас, но и у чуждестранни източници, дори и по време на дългогодишното си образование и квалификация в областа на офталмологията. Не беше лесно да намеря обяснение на мита на солта и зрението.

То все пак се оказа много просто

Преди около 150 – 200 години оперативно лечение на перде (катаракта) се е осъществявало от странстващи лечителки. Наричали ги някъде вретенарки. Очното перде се е изтласквало назад в стъкловидното тяло чрез натиск с вретено на определено място на окото. След това пациентът е трябвало да лежи 40 дни на тъмно. Можел да яде малко черен хляб без сол и да пие малко вода.

Така по мое мнение се е намалявал риска от вторична глаукома след интервенцията. Малцина от третираните по този начин “пациенти” са проглеждали, но е имало и такива. И ето как е тръгнала приказката за антагонизма между солта и зрението!

Такъв антагонизъм не само не съществува, но в последните години излязоха все повече публикации за важната роля на солта. Разбира се всичко трчбва да бъде с мярка.

Подобна е била ситуацията не само на  “тъмните Балкани” но и на сърцето на Западната цивилизация. По това врене – в средата на 18 век, в Лондон е живял великият немски бароков композитор Георг Хендел. Той в края на живота си е опериран от перде от водещ лондонски очен хирург. Независимо от това, резултатът е плачевен и Хендел умира смо месеци след операцията, вследствие на депресията от безвъзвратно загубеното си зрение.